Център за подкрепа на студенти със специални образователни потребности

Казвам се Ева Панкова и съм втора година студентка в НБУ, специалност „Връзки с обществеността“. В курса „Публична реч и презентации“ на проф. Бошнакова ни беше поставена задачата да изнесем три-минутна реч на тема „Аз и другите“.

Избрах да говоря за децата със специални образователни потребности, защото покрай работата на майка ми, която е кинезитерапевт и рехабилитатор, от малка съм сред специални деца.

Когато разбрах на коя дата ще бъде представянето, веднага се сетих за Ради, чийто рожден ден съвпадна с речта. И на 4-ти ноември отпразнувахме празника му в НБУ. Той навърши 14 години и за първи път посети университет. Поставена му е диагнозата детска церебрална парализа, но той е от децата за пример. Не спира да се развива и да мечтае за бъдещето. Ради се справя отлично в училище, има много приятели, обича футбола и е фен на Роналдо. Ходи на състезания по тенис на маса и печели медали. А голямата му мечта е да стане спортен журналист.

С него дойдоха майка му Цвети, моята майка Славена и сестра ми Елеонора, а специален гост от страна на НБУ беше тюторът ми д-р Златка Ангелова, която беше приготвила подарък за Ради от университета.

Моята реч мина по-добре, отколкото очаквах. А по мое мнение най-емоционалното и вярно нещо каза Ради: „На вас ви пожелавам да следвате мечтите си, защото са нужни само действия, а не да чакате“. Колегите ми подходиха с разбиране и емпатия. Изпяхме му три пъти „Честит рожден ден“ на различни езици, а след лекцията останахме всички заедно да се почерпим с вкусна сурова торта без захар и брашно, защото Ради вече се храни здравословно.

Благодаря на Ради, че се съгласи да прекара празника си в НБУ! Благодаря на проф. Бошнакова, че позволи да организирам събитието именно в нейната лекция! Благодаря на д-р Златка Ангелова за съдействието и подкрепата! Отправям огромни благодарности към всичките си колеги, които допринесоха за още по-празничното настроение и приятелската атмосфера! Благодаря и на семейството си за съдействието около цялостната организация!

А на теб, който прочете всичко до тук, ти пожелавам да действаш, да вярваш и да успяваш, защото знам, че можеш!

Ева

Моника Андрейчева е втора година студент в бакалавърска програма „Журналистика“ на НБУ. Тази есен записа и майнър-програма – втора специалност „Българистика (Български език, култура и литература“.

Тя има интерес към модерните технологии и изкуствения интелект, както и към тяхното влияние върху света на хората. Освен това пише, красиво и интересно.

Занимава се със създаване и обработка на звукови ефекти. Слуша музика, интересува се от нейното създаване от гледна точка на техническата (студийна) част.

Но най-вече: обича да помага и да споделя опит.

И точно за това искам да ви разкажа тук!

Един ден звъннах на Моника с молба да се включи в създаването на две малки помагала: за студенти с нарушено зрение и за преподавателите, които ги обучават.

Идеята беше да помогнем на едните да се справят по-добре с електронните системи на НБУ, които би трябвало да им помагат, а на другите – да организират така учебното пространство на курсовете си в Мудъл, че незрящите им студенти да „виждат“ всичко, да „качват“ лесно курсовите си работи и да решават електронните тестове.

Тогава още не я познавах и си признавам, че очаквах тя да ми подаде само три-четири неща, а основният текст да го напиша аз. Но след броени дни Моника ми изпрати две завършени, изключително грамотно написани и напълно оформени помагала, които се оказа и безкрайно полезни. Бяха толкова добри, че аз просто и да искам, нямаше какво да редактирам в тях.

Споделих ги с колегите от екипа на Центъра и те също много ги харесаха. Съвсем скоро ги публикувахме на сайта на Центъра, където можете да ги видите и сега в рубриката „За студенти със специални образователни потребности“ - „Програма за зрително затруднени студенти“.

Всичко това много зарадва самата Моника, защото тя успя да направи нещо, което много обича: да помага и да споделя опит.

И една новина в аванс: съвсем наскоро я убедих да се включи в проекта за създаване на радио на НБУ. С нетърпение очаквам да отдаде сърцето си и на това призвание, защото то не е съвсем ново за нея – Моника вече си има подкаст.

Сава

Казвам се Габриела Шкодрова и се занимавам с кино и музика. Моят тютор в НБУ е Златка Ангелова

Когато съм зад камера, най-много обичам да имам свободата да проследявам интересни събития, да представям персонажи в невиждана досега светлина и да оставям кадрите сами да разказват историята.

Веднага, щом научих за проекта на студентите от програма „Анимационно кино“ по повод честването на 30-годишнината на Нов български университет, в който е взел участие моят близък приятел Марио Ангелов, веднага пожелах да заснема процеса, тъй като никога досега не ми се беше случвало да видя как се записва музика за анимационен филм в студио. Бях убедена, че тази тема ще бъде любопитна и за много други хора.

Събрахме се сутринта в Радио-телевизионния център на Нов български университет, като моята преподавателка по пиано гл. ас. д-р Златка Ангелова беше довела студентите си да видят как се осъществява един такъв запис, а Стеван Йоцич – дипломант в БП „Музика“, се упражняваше и учеше от Марио. Опитах се да хвана абсолютно всичко, за да мога да предам чувството да си вътре в процеса максимално точно. Накрая реших да заложа на плавен монтаж с бавни, описателни и леко драматични кадри, защото така усетих магията, която се случи там на място.

Научих много и се надявам, че с този видеоклип успешно съм предала знанието нататък.

В Тонрежисьорското студио на РТЦ